Какво ти казва вътрешното неспокойствие

На хартия животът ти може да изглежда наред. Дори добър. И все пак има едно неспокойствие, което не можеш съвсем да обясниш — усещане, в неделя вечер или на паркинга преди работа, че нещо липсва.

Много от жените, с които работя, изпитват вина за това. Би трябвало да съм благодарна. Другите хора имат истински проблеми.

Искам да ти предложа друг начин да погледнеш на това.

Неспокойствието не е неблагодарност

Можеш да си благодарна за живота си и въпреки това да надрастваш някои части от него. И двете са верни едновременно. Растение, което е изпълнило саксията си, не е неблагодарно към саксията.

Това чувство, че не намираш покой, често е първият знак, че визията ти се опитва да привлече вниманието ти. То заслужава любопитство, а не срам.

Два вида сигнали

Когато работя с клиентка, се вслушваме в две неща:

• Недоволство — онова, което вече не можеш да търпиш. Срещата, която те изцежда. Ролята, която си надраснала. Навикът да поставяш себе си на последно място.
• Копнеж — онова, за което тихо жадуваш. Повече смисъл. Повече почивка. Работа, която е наистина твоя.

Недоволството ти казва от какво да се отдалечиш. Копнежът ти казва към какво да вървиш. Нужни са ти и двете, за да откриеш посоката си.

Опитай това тази вечер

Вземи лист хартия и прекарай линия през средата. Вляво напиши „Какво ми е дошло в повече.“ Вдясно — „За какво копнея.“ Дай си десет честни минути.

После го прочети отново, бавно, сякаш го е написала скъпа приятелка. Какво би искала за нея?

Поговори за това с мен на разговор Clarity Call