Когато визията ти изглежда твърде голяма

Направи го. Седна, написа визията си и за миг усещането беше прекрасно.

А после, може би още на следващата сутрин, се появи друг глас: За каква се мислиш?

Ако ти се е случвало, нищо не се е объркало. Всъщност често това е знак, че си написала нещо истинско.

Защо идва колебанието

Истинската визия по дефиниция е по-голяма от сегашния ти живот. Умът ти — чиято работа е да те пази в безопасното и познатото — поглежда разликата и бие тревога. Колебанието не е доказателство, че визията е погрешна. То е доказателство, че тя те кара да растеш.

Затова не смалявай визията, за да се побере в зоната ти на комфорт. Вместо това си дай нещо, за което да се хванеш.

Три котви

1. Чети я всеки ден. Пет минути, сутрин или вечер, в сегашно време. Когато нещо ти стане познато, „невъзможното“ се превръща в „необичайно“, а „необичайното“ — в „мое“.

2. Събирай доказателства. Всяка седмица отбелязвай по едно нещо — колкото и малко да е — което се е раздвижило в посоката на визията ти. Разговор. Запитване. Граница, която си отстояла. Малките доказателства дават опора на голямата мечта.

3. Вземи вяра назаем. В дните, когато не можеш да повярваш, остави някой друг да вярва вместо теб: коуч, приятелка, кръг от жени по същия път. Точно за това е кошерът.

По-малки стъпки, а не по-малка визия

Ако визията ти се струва непосилна, отговорът почти никога не е да искаш по-малко. Отговорът е днес да направиш по-малка стъпка. Големината на мечтата и големината на следващата стъпка са две различни неща.

Разгледай Beelieve in Your Vision